На 1 март, след като се накичихме с традиционните български мартеници, решихме да се разходим до братска Румъния. Колко му е... Дунав мост, още 70 км на север и ето ни в Букурещ! Столица на европейска държава само на хвърлей разстояние от Русе. Имаме си водач на групата, който поназнайва румънски, а и неведнъж е пътувал по същия маршрут.Това се оказва изключително важно, за да можем да пристигнем навреме, да видим възможно повече любопитни неща и да се върнем благополучно привечер.

  Пътят до Букурещ започва с магистрала от Гюргево и отначало радва окото - широк, равен, чист- минава през села с едноетажни къщици (е, тук-там има и двуетажни), всичките обаче - с ламаринени покриви... Последният факт не може да не озадачи българина, който,  като строи къща, я прави здрава и яка , поне за пет  поколения след себе си.))

  От двете страни на магистралата са безкрайни равни пространства , в които не се виждат ни  рехави горици, ни  дори дръвче. Доста от тази равна земя изглежда запустяла(дано не съм права). Пейзажът доскучава.

  На двадесетина  километра от столицата  пътят променя характера си, ставайки по-тесен и набразден от  дупки - позната нам картинка... Е, всяко зло за добро! ”Тренировките” по русенските и софийските улици сега се оказват полезни :  шофьорът  запазва чувството си за хумор , а ние - любопитството към околния свят. Taka успяваме да отчетем оживлението около църквите и многото продавачи на цветя пред Божиите храмове. Естествено -  румънците, които като нас са източноправославни, отбелязват Сирни заговезни или Прощалната неделя. Замислям се върху тази подробност от нашето пътешествие и си давам сметка, че май не съм готова да дам прошка на онези , които някога обгазяваха Русе(нямам предвид обикновените румънци, които ми изглеждат скромни и гостоприемни хора) То не че някой ще  поиска прошка от българските майки , които вместо да извеждат децата си на чист въздух , бързаха да ги приберат  вкъщи и да затворят плътно всички прозорци и врати.  Беше тъжно и унизително да чакаш милост от партийните функционери или в по-добрия  и възможен вариант – да дочакаш пощада от вятъра, който да разнесе надалече сиво-синкавата, пареща очите и гърлото, мъгла...

 Веселите гласове  на спътниците ми, родени през „хлорните” години, ме връщат в реалността : да, вече сме в пределите на една европейска столица – Букурещ! По ирония на съдбата, името на града също е свързано с мъгла... Загубило се един ден в нея овчарчето Букур, заплакало горко и помолило Господ да му помогне. Бог се съжалил над клетото момче , а то в знак на признателност построило параклис , около който след време възникнал сегашният БУКУРещ.)

 За мен, като русенка, е изключително вълнуващ фактът, че покровител на румънската столица е Димитър Басарбовски, роден в с. Басарбово , на 7 км от родния ми град (имам постинг, посветен на скалния манастир, носещ неговото име). Мощите на светеца и до днес се пазят в Патриаршеската църква в Букурещ.

 Има още нещо в "Малкия Париж" , което  е българско – името на протичащата през него река Домбовица , останало от старобългарския период на езика ни, когато е съществувала „голямата носовка”(коренът на думата означава „дъб”)

  Пътуваме по най-широкия булевард в централната част на града , който ни извежда до сградата на Парламента(„Дворецът на Чаушеско”). Зданието се оказва второ по големина в света (административна сграда) след Пентагона. Заставаме пред това изумително творение , което в пълна сила отразява мегаломанията на един комунистически лидер и неговото време.

  По булеварда , от двете му страни,  са построени  огромни блокове , които изглеждат като късове от Китайската стена. Приисква ми се час по-скоро да видя нещо от старите романтични сгради , нещо от времето , когато Букурещ, заради приликите му с френската столица,  е наречен „Малкият Париж”.

  А иначе времето е слънчево, топло, хората са приветливи. Пролетни цветя се продават навсякъде. Сигурно е свързано с някаква традиция. До спрялата ни на светофара кола притичва  продавач на фрезии и зюмбюли и ни се усмихва дружелюбно. Откривам, че много от румънците са закичени като нас с мартеници.;)

 

(продължава)

 

 

 

 

 

 

 an200.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/03/11/za-bukuresht-i-martenicite-prodyljenie.303216

 

 

 

Удоволствие бе да се разходя с теб,увлекателно разказваш и като че ли туризма е в кръвта ти:).
Поздравявам те с празника ни и до скоро!
/отвори ли си имейла?/

Обичам да пътешествам! Много!!!)
Е,после пак да се завръщам в бащината къща, където "вечерта смирено гасне"...))
А това с адреса...моля те, прати го отново!) Съжалявам!

Отдавна не съм ходила, но ще отида тази година, има желание, а и екскурзиите са почти всяка седмица.
Честит празник!

Да,би могла.Ще разкажеш!)
Не мога да кажа,че го обичам,но ми беше интересно.)
Ще публикувам още снимки.Бях там само за няколко часа.

Ходила съм в Букурещ преди около 25 години, различно беше сякаш...
Благодаря!

своя "ъгъл"...)Аз бях за твърде кратко време.
Поздрави!

виждам снимки от този град и съм впечатлена от достолепните сгради. Дори малко завидях на съседите ни, с бяла завист.:) Поздрави от мен.:)

докато живеех в Русе, а беше толкова близо...от терасата се виждаше...но по Дунав мост, до границата - мноого пъти сме се разхождали с дружките:)
Поздрави!

Бях в Букурещ през 95-та. Гостувах за една седмица на тамошния център по статистика. Домакините бяха много сърдечни. Хотелът се оказа бифша резиденция на един от синовете на Ч. Веднага правеше впечатление грандоманщината. Дори тоалетната чиния беше несъразмерно голяма!





Разходихме се из града, който има удивително разнообразна архитектура. Спомням си една много симпатична болнична сграда, няколко красиви църкви … По едно време излязохме от метрото и пред мен се простря булеварда на Ч. Инстиктивно се обърнах нaстрани. Трябваше ми време и нагласа, за да погледна отново напред. Това е луда гледка! Но не лудостта от картините на Дали, а една луда грандоманщина доведена до абсурд. Вечерта прекарах чудесно в уютната гарсониера на румънските колеги!

Никога не е късно...
Поздрави!

Защо не разкажеш по-подробно?Мисля,че ще е интересно.
Поздрави!

Там пък не си спомням вече името на хотела...
В общи линии ми бе много интересно, но са минали доста години от тогава.
Благодаря за подсещането!

Сигурно ще е по-вълнуващо през май.)

за приятната разходка. Върна ме години назад, когато магистралата не започваше от Гюргево :)

Имам още снимки.Трябваше да го довърша по-рано...сега се "поизпариха" впечатленията,но ще опитам.)

и го прибавих към моята блог-вълна "Човекът е човек, когато е на път"

Честита Баба Марта!

Благодаря ти!)Радвам се!
Честит празник!