Tой не беше обикновен . Умееше да съчетава противоположности, които взаимно се изключваха. Патриархален и модерен, беше се върнал в родната гора,след като  обиколи много чужди.

От всичко на света най-много обичаше следобедните часове, когато често се разразяваха кратки летни бури и въздухът се изпълваше с озон, който изостряше сетивата и пречистваше душата му. Това  усилваше глада , а  към храната паякът имаше особено отношение. Почти религиозно и ритуално. Беше сантиментален. След страстта, с която изсмукваше живителните сокове на жертвата, той изпадаше в състояние на нирвана. Изпитваше умиление към мухите пленнички и когато изсъхналите им тела  се разпадаха и политаха, ответи от полъха на вятъра, паякът искрено тъгуваше. Усещаше как сърцето му се изпълва с обич и благодарност за силата, с която го бяха дарили, и си обещаваше никога да не ги забравя. Осъзнавайки колко благородни са помислите му, той добиваше нова доза самочувствие и  убеденост в собствената си значимост. Тези състояния го правеха  неизказано щастлив. Той можеше да обича!  Очите му заблестяваха от сълзи на гордост и себевъзторг.

Мухите веднага разбираха, че в последните мигове на живота си са попаднали на точното място при точния паяк, затова някои издъхваха, отдавайки се безрезервно, без всякаква съпротива. Последната, в чийто труп  все още имаше живителни сокове, не спестявайки сетния си дъх, дори му изпя познат рефрен : "Ти си бурята в сърцето ми..." Беше мило и трогателно. А той наистина обичаше бурите, колкото и опасни да бяха те за тънко изплетената  му паяжина... Опияняваше се от мелодията на гръмотевиците и огнения блясък на светкавиците,  проникващи като фалоси в утробата  на небето.Тръпнеше омагьосан и не предполагаше, че

 в един прекрасен буреносен ден  ще се окаже първият паяк, оплел се и издъхнал в собствената си фино изплетена мрежа.