Всеизвестна е мисълта на Платон, че за един човек можеш да научиш много повече, докато го наблюдаваш как се забавлява, отколкото да разговаряш с него цяла година.
Тиймбилдинг обученията се правят в България все по-често с  различни професионални колективи, макар че успехът не е гарантиран . Четох , че това не е събитие, а процес, който трябва да бъде достатъчно продължителен и много добре организиран. Разбира се, на първо място стои мотивацията. Иначе ще остане само приятното общуване с природата, веселието в игрите , пийването и хапването с колегите. Е, и това не е малко, но ...
  Нашият народ е казал "Сговорна дружина планина повдига", стига да не е залудо... да знае къде да я "сложи" тая планина и защо.Темата за екипността (а преди - за колективизма)) е стара като света, тя е заложена в човешката същност, в потребността ни да бъдем заедно, колкото и огорчения да ни носи това понякога.
  Аз не съм мениджър, но темата ме интересува. Ако вие имате повече информация и лични преживявания, споделете ги! Дали пък не можем да наложим нещо родно като название вместо англ. "тиймбилдинг"?)



Ако има нещо, което ме развълнува истински, беше проливният дъжд, който се изсипа от тежките облаци над планината.Светкавиците, мътните води на реката и нейното бучене на крачки от хотела ... Свежестта на хиляди окъпани дървета и треви... Планински хлад...)
Да, заслужава си!



И още нещо...Колегите, които предпочетоха басейна, така и не излязоха от него ,когато дъждът заваля. Мокър от дъжд се не бои! ;))
Съжалявам, че не споделих това удоволствие с тях.





Окъпано утро!)


 

Не бях чувал за "тиимбилдинг". Звучи интересно.) Тук зад океана правим есенен и пролетен пикник. Освен това веднъж в годината водим децата си на работното място. А в края на всеки месец празнуваме с обяд рожденниците от изминалия месец.

А Троянският Балкан е вълшебен!

Кога ще има снимки от морето?

................................................................................

Аз пък съм изненадана от твоята изненада.))Вие там как си сплотявате трудовите колективи?Само с пикници?!))
Ето с какво започнахме: представяш се с името, което ти харесва(може и да не е твоето) и назоваваш едно от положителните си качества (напр."Ани - ангелогласна")), а после добавяш продължението на "...и най-много обичам...")
Ще бъде добре, ако повече съблогари го изпробват!!! Хайде да опитаме!!!

Да.) И малко по-нагоре в планината...

Петър - безхитростен и най-много обичам да правя подаръци.

Аз лично не смятам , че е нещо положително да се засилва стадния инстинкт ,и то от страна на ръководителя или работодателя - при тошо това си беше безплатна екскурзия и изклинчване , някаква слаба форма на компенсация.Ако и сега е така - респект,а вълшебни места все още много се намират...

Е, щом си Петър , измисли добродетел с "п"))

Виж това! http://www.novavizia.com/1205.html
Спор няма!) Екипността не бива да е за сметка на ярката индивидуалност. Майсторлъкът е да ги съчетаеш...)
“Много семинари, събрания, работни срещи претърпяват неуспех, защото мениджърите пропускат да определят какво е това, което искат да постигнат чрез тиймбилдинг. Да се развие общ дух на работа в екип (екипност) е нещо различно от това, да се изгради ефективен и фокусиран в постигането на конкретна цел екип.”

Иначе аз съм си заклет индивидуалист и мразя кошарата на тиймбилдингите. Големият брат си пуши пурата и гледа кой как се справя, та да го тури на чело да му печели повече парички. Извинявам се за дисонанса! ;-)))

И аз си го мислех през цялото време.
Погледнато от този ъгъл, не е странно,че друг път се вихрехме почти до изгрев, а сега бяхме доста сънливи и кротки...)(
Но природата компенсира.)

Красота:)

и красиво...)
Поздрав за последния ти постинг!

При условие, че мотивацията ти зависи преди всичко от това дали да останеш на работа или да отидеш на борсата едва ли ще ти е до организирани разходки насам-натам. Е, ако такова е нареждането разбира се, че ще отидеш, но този излет вече няма да има нищо общо с "тиймбилдинга".

:)т.е....каква е истината за тиймбилдинга и "има ли той почва у нас"?)

И аз миналата година посетих това райско кътче и се насладих на геотермалния извор, който зарежда целогодишно външния басеин на хотел "Дива" в с.Чифлик!
Пак бих го посетила с най-голямо удоволствие!
Радвам, се , че и ти си усетила магията му!:)))

Ние бяхме в друг хотел(мисля "Веника", малката)
Дано не го ПРЕзастроят този район...

постинга, харесах (както винаги) снимките, но ми се прииска да напиша един материал за твоя материал. Засега се въздържам. В общи линии мнението ми - били сте до Бога , но сте били у дявола. Извинявам се, за прямостта, но когато видя тези величествени планини, всички тези глезотии около тях (басейни, хотели, маси и други пофтаджийски подробности направени единствено с цел - печалба на пари!!!!) ми звучат грозно... Това е моето мнение, извинявам се, че може и да те огорча (и то е наистина така, и ще очаквам да ме намразиш за тези мои думи). Още веднъж извинявай... не към теб е упрека....ще се помъча по-нататък да ти обясня всъщност какво не ми е харесало. За трети път - извини ме.....

Всеки има право на своето мнение.Разбирам тезата ти.
Ами напиши.Ще го прочета с интерес.)

В Чифлика не е лошо, но има много "баровци ". Аз предпочитам Шипковци, макар, че курорта си е демоде. То и аз не съм по-различен.

Поздрави, приятелю!