Разбрах, че ще напиша този пост, когато чух    коледната песничка, която ви предлагам. Тя не е от "Музика за душата", защото този, който създаде предаването, ни напусна завинаги. Някак не мога още да мисля за него в минало време... много...

Събуждам се през нощта. Вали. Знам го, без да ставам и да поглеждам през прозореца. Само снегът може да е толкова звънливо тих при допира на нежните кристалчета със земята. До сутринта ще натрупа и когато тръгна към училище, ще ме водят ...

  Преди снега разбираме истината за лятото.
  Смълчано и смирено е. Когато пламъчетата  на листопада  угасват под стъпките ни, пожелаваме  бялото на снега -  всеопрощаващо, закрилящо и мъдро.
  Честит декември!)