КУТЬОВИЦА    
На двадесет и трети декември, ден преди коледните празници, в осем часа сутринта Стойка пристигна в големия град при сина си. Старица над деветдесет, прегърбена, кретаща с бастун, тя оглежда къщата и все пита:         -Ти, сине откога живееш в този палат? А аз да не зная и да бъхта от тъмно до тъмно в двора..          Склерозата коварно бе превзела умът на старицата. И тя бе забравила, там някъде из гънките на мозъка си, че в този дом бе идвала десетки пъти, че бе седяла на масата на всеки по-голям празник.          Синът я гледа уплашено и тъжно, клати глава и въздиша от мъка и ужас тежко, тежко...            От този ден Стойка заживя в този дом. С удивление на дете гледа пералната, която върти дрехите наляво, надясно и пере . После снахата и разрешава да просне дрехите на сгъваемия сушоар.  Старицата със прохождащи стъпки на дете носи и отнася таблите с ядене  от кухнята до трапезарията и обратно. Дори  и  повериха миенето на чинии. Баба Стойка запрята ръкави и с очи греещи от щастие мие усърдно чиния след чиния.           -Трябва да си изкарам за хляба дето ям тук! - говореше високо на снаха си - Как така нищо да не правя!  От дете съм здрава като камънче, болест не зная. А как ме гледаш тук, мама така не ме е гледала. Усмихваш ми се, добър човек си! Сто години да живееш! И да знаеш друг такъв човек като теб няма! Виж, сина е друг. Гледа ме накриво, начумерен, преча му тук, не ме иска. А ти все ме прегръщаш, все ми се радваш. И ми хубаво, хубаво...Ще ми завидят на село, да знаеш! Онази Кутьовица ако разбере как тук живея ще те накара да я вземеш на моето място. А ти не и казвай, чуваш ли, не и казвай!  Лоша жена е тя, много лоша! Като работехме с нея, все първа да е. Най-бърза, най- чевръста, газеше другите и все тя най-отгоре..каймака да обира.              Старицата говори бързо, озърта  се уплашено, хваща снаха си за ръката и се моли:             - Не я взимай Кутьовицата, ако е пъргава и всичко умее да прави! Колко сълзи съм изплакала от нея! Само да разбере че съм тук и ще дойде. Ти познаваш ли я?              Старата жена спря да се храни. С очи  зачервени от плач тя продължава да говори, за Кутьовица - как ще дойде, ще я изгони от този мил дом, за това как тя винаги постигала каквото била наумила...              Снахата я прегръща, говори и тихо.  Че я обича, че ето най-накрая живеят под един покрив, че тук тя е на сигурно и безопасно място.  Внезапно нещо като светкавица мина през съзнанието . И тя импулсивно, без да се замисля започна да говори на старицата:            - Ти не знаеш какво научих. Вчера съседката на село  ми каза, че точно тази Кутьовица преди седмица  се е споминала.  И как само съм забравила да ти го кажа. Да, точно за нея ми говореше , но аз не я  познавам и не обърнах внимание.              Бабата дигна недоверчиво очи към снаха си и попита:           - А камбана била ли е за нея?           - Разбира се че е била. Как без камбанен звън ще я изпратят.           Сега вече старата жена гледа ведро, спокойно и с тих глас нашепва:           - Бог да я прости Кутьовица! Отишла си е от този свят. Куртолисала се е...Няма я вече! Лека и пръст!            След час на старческото  и лице,  няма нито тъга, нито сълзи. Сякаш някой с магическа пръчка е свалил огромен товар от раменете.  И тя се смее, радва като дете. Богославя снахата ,синът, домът в който живее.          Снахата скришом отиде при иконата на Богородица с младенеца, прекръсти се и каза:          - Богородице, майко моя, прости ми за този грях! Да е жива и здрава Кутьовица, лошо да не я стига в този свят!  Амин!   01.04.2014 ДЖУЛИЯ БЕЛ

Много ми хареса, Джу!