Този път ще споделя с вас само една песен. Без причина и повод. Просто така.
В този дъждовен октомврийски ден чух отново " Je suis malade"
Една изключително драматична и чувствена песен, изпълнена великолепно от Лара Фабиан. Аз съм наясно със съдържанието, но ако има кой да направи цялостен превод на текста, да заповяда!)
Чувствата ни правят живи! Е, нека са повече в светлата гама, макар че днес слънцето се е скрило зад облаци! Хубав ден , приятели, с  есенна роза и песен!)






                                     

http://vbox7.com/play:db7fb455

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=22163

Не бях слушала тази нейна песен... Благодаря ти!

Поздрави! :)

Благодаря ти!)Ще ги видя.
Поздрави!

като всяка болест-трябва да се лекува в леглото...;)))

Съгласна!С много любов.))

no zaglavieto me podseti za edno stihotvorenie...sega se porovih i go namerih na edno mqsto v net-a
ДРУГИЯТ

Ти кръстосваш след мен вълнолома
И ме гледаш със скръбни очи
Ти се чудиш какво ли си спомням
И с унила усмивка мълча.
Трепка заливът с шарки петролни
И дъхти на подводни цветя.
И с очите ти нещо ме молят
Твоите отлетели лета.
А не бива, не бива да молиш,
Към морето глава обърни.
Аз съм болна, аз още съм болна
И гласа ми дори не звъни.
Някой друг тук с мене е скитал,
Някой друг ме е гледал така
И в косите ми пъхал е скритом
Неспокойната своя ръка.
Не кръстосвай след мен вълнолома,
Завърни се на сушата сам.
Аз съм болна, аз още съм болна
Просто няма какво да ти дам.

Надя Кехлибарева



pozdrav, An!

Поздрави!)
Дано е хубава вечерта!;)

Като слушах и гледах песента, без да разбирам съдържанието, ме порази искреността на изпълнението. След това видях че в интервюто се говори за искреност. Това е нещо което наистина ме вълнува. Да можеш да бъдеш искрен в изразяването на това което мислиш и чувстваш е нещо страхотно. То изисква и смелост, и характер, и свобода. Също е свързано с възпитанието, а може би дори с националния характер. (Ако можех сега бих попрочел Иван Хаджийски.) За съжаление, pо доста префинени начини в миналото се насаждаха като благодетели чувството за колективизъм, обща борба и т.н., които в много отношения са в противовест с искреността. На искрените "чудаци" не се гледаше с добро око в България. Познавам само един французин и при няколкото ни срещи, винаги съм следял с удивление неговите жестове и реакции в иначе обикновени ситуации.

Май доста се отплеснах ... А песента е толкова чувствена и омайваща! Ще си налея още една чаша червено вино ;)

Като не сме искрени с другите, всъщност лъжем себе си. Животът ни се губи "в превода" на наложени баналности от ежедневието, на предвидени и уточнени ситуации и така изчезва чарът на ИСТИНСКОТО НАШЕ преживяване.
Леле, колко сме помъдрели...със закъснение...))((
Дано е било хубаво виното...;)

ако отпиваш от чашата на другия сред аромат на жълти рози и тази музика! Ан, приятно ме изненада и размаза с тази комбинация!
Жълтите рози са най-любимите ми цветя!!!
Благодаря ти!

:))Явно харесваме еднакви "комбинации"...))
Поздрави!