Прочетен: 9215 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2010 08:24
Всички бяха с наднормено тегло, лениви и самодоволни... нейните илюзии, които отдавна хранеше всеотдайно, за да се радват на душевен комфорт . Бяха всеядни: поглъщаха с огромен апетит словото от реалното и виртуалното пространство, похапваха с удоволствие сънища, усмивки , сълзи... Всичко можеше да се случи в къщата, но те оцеляваха. Бяха се издули като мехури с лъскава, опъната до спукване, повърхност, по която тук-там се виждаха лепенки върху малките пробойни от временни разочарования.
През зимата наедряваха най-много.Това беше период на тишина и покой , когато скуката ръсеше сивата си пепел в малкия апартамент , а притежателката им търсеше спасение в любовните романи и в заплетените интриги на безкрайните латиносериали . Илюзиите обикновено се подреждаха до томчетата с приказки от детството, дремеха, затоплени от близостта си , и понякога тихичко попръдваха , изпълвайки стаята със сладникаво зловоние.
В едно мартенско утро стопанката им застана пред отворения прозорец, пое дълбоко свежестта на слънчевия въздух и усети непозната тръпка, подобна на тази , която изпитват птиците преди полет.Тя не размаха криле, но реши да разтвори всички прозорци и видя с удивление колко цветен може да бъде домът и.Погледът и се спря на примигващите сънливо илюзии, които се гушеха, потръпвайки от хладния ветрец. Бяха уплашени и имаше защо... Притежателката им се приближи до тях с четката за прах , избута ги към синия правоъгълник на прозореца и те полетяха ниско към кофите за смет...
Бившата им стопанка стоя дълго унесена , притворила очи срещу галещите я слънчеви лъчи. Заслушана в шума навън, усмихвайки се на новото начало, тя така и не дочу тихото похъркване , идващо от лавицата с приказки , където в ъгъла , до подпряната последна книга, се беше заместила и спеше сладко най-голямата илюзия... че беше се отървала от всички илюзии.))
Поздрави за написаното!
Много ми хареса, Ан! ;))**
Но отвреме-навреме трябва " почистване" и "проветряване".
Присъединявам се към похвалите и адмирациите!
Лек ден!
Радвам се на хора като теб!
От най-голямата се освободих през 2007-ма:) /съвпадание ли е:)))?/